Малко тристишия
Светът се възроди
в четири посоки,
остана окото на храма,
гледаше навътре в душата.
Той се влюби
само в огледалото.
Никой не разбра.
Цветето умря.
Бяха го забравили
във тъмнината.
Въжето се скъса.
Въжеиграчът остана
самотен.
Поклони се,
усмихна се фалшиво.
Аплодираха го.
Сезоните
объркаха пчелата.
Кошерът опустя.
Сподели мисъл.
Прочетоха я другаде
подписана.
Обидено
вратата се затвори.
Нямаше ключ.
Зимно слънце
събуди дръвчетата.
Падна мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
