Малко тъжно...
Вървя по пясък златен, ситен,
приплъзва се под мене, бягащ
назад по пътя си обратен
в живота кратък и оставащ.
Седя сама на вълнолом бетонен
под залеза на слънчева неделя
и гледам плажът колко е самотен
и слънцето по мен как стреля...
Очаквам удара на тежката вълна
във каменната дига да отекне,
страхът ми на уплашена сърна ...