Малко тъжно
Вървя по пясък златен, ситен,
приплъзва се под мене, бягащ
назад по пътя си обратен
в живота кратък и оставащ.
Седя сама на вълнолом бетонен
под залеза на слънчева неделя
и гледам плажът колко е самотен
и слънцето по мен как стреля...
Очаквам удара на тежката вълна
във каменната дига да отекне,
страхът ми на уплашена сърна
да ме напусне и да ми олекне...
Докосвам пяната на топлото море,
за миг ме заслепява белотата
без страх, че може да ме отнесе
или да нарани душата...
Потъвам в спомени и тишина
и късам нишката, мечта-реалност
отиват си с поредната вълна
и малкото останала ми радост...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
