renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
Apr 29, 2011, 8:26 AM

Малко тъжно

  Poetry
736 0 1
Малко тъжно...

Вървя по пясък златен, ситен,

приплъзва се под мене, бягащ

назад по пътя си обратен

в живота кратък и оставащ.

 

Седя сама на вълнолом бетонен

под залеза на слънчева неделя

и гледам плажът колко е самотен

и слънцето по мен как стреля...

 

Очаквам удара на тежката вълна

във каменната дига да отекне,

страхът ми на уплашена сърна

да ме напусне и да ми олекне...

 

Докосвам пяната на топлото море,

за миг ме заслепява белотата

без страх, че може да ме отнесе

или да нарани душата...

 

Потъвам в спомени и тишина

и късам нишката, мечта-реалност

отиват си с поредната вълна

и малкото останала ми радост...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0