Малко зайче
Малко зайче тича из полето,
гони пъстрата дъга,
щом погледне към небето,
вижда само радостта.
Подскачайки си из тревата,
вижда морков мустакат,
щастие за зайче от гората,
хапване до късен мрак.
И по тъмно то си тръгва,
уморено от игри,
и мечтата му се сбъдва
вкъщи да се приюти.
Там го чака мила мама
със усмивка на лице
и прегръдка тъй голяма
получава от сърце.
гони пъстрата дъга,
щом погледне към небето,
вижда само радостта.
Подскачайки си из тревата,
вижда морков мустакат,
щастие за зайче от гората,
хапване до късен мрак.
И по тъмно то си тръгва,
уморено от игри,
и мечтата му се сбъдва
вкъщи да се приюти.
Там го чака мила мама
със усмивка на лице
и прегръдка тъй голяма
получава от сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
Благодаря ви много за коментарите!
Благодаря ти!