Малко зайче
Малко зайче тича из полето,
гони пъстрата дъга,
щом погледне към небето,
вижда само радостта.
Подскачайки си из тревата,
вижда морков мустакат,
щастие за зайче от гората,
хапване до късен мрак.
И по тъмно то си тръгва,
уморено от игри,
и мечтата му се сбъдва
вкъщи да се приюти.
Там го чака мила мама
със усмивка на лице
и прегръдка тъй голяма
получава от сърце.
гони пъстрата дъга,
щом погледне към небето,
вижда само радостта.
Подскачайки си из тревата,
вижда морков мустакат,
щастие за зайче от гората,
хапване до късен мрак.
И по тъмно то си тръгва,
уморено от игри,
и мечтата му се сбъдва
вкъщи да се приюти.
Там го чака мила мама
със усмивка на лице
и прегръдка тъй голяма
получава от сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
Благодаря ви много за коментарите!
Благодаря ти!