23 авг. 2012 г., 09:56

Малък

909 0 8
  А знаеш ли, 
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен.
За това се иска сила. И кураж.
А ти си малък.
Толкова си малък.
Живееш в дупката,
направена от кал.
А там ти е уютно.
И е топъл,
прогнилият
и миризлив чувал...
Живей си...
Само не посягай
в крилата ми
със мънички ръце.
Небето ми е ужасяващо голямо.
И няма да ти понесе.

~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...