23.08.2012 г., 9:56 ч.

Малък 

  Поезия » Друга
718 0 8
 
А знаеш ли, 
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен.
За това се иска сила. И кураж.
А ти си малък.
Толкова си малък.
Живееш в дупката,
направена от кал.
А там ти е уютно.
И е топъл,
прогнилият
и миризлив чувал...
Живей си...
Само не посягай
в крилата ми
със мънички ръце.
Небето ми е ужасяващо голямо.
И няма да ти понесе.

~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които спряха при мен...!
  • Браво, Ани!Прекрасен стих!
  • Не винаги ръстът и куражът са в една пропорция,Ани....
    Може да те изненада,пази си крилата....
    Поздрав!
  • Хареса ми! Замислих се за безгрешните...
  • Прекрасен финал!
  • Еха!Поздравления!
  • Определено мисля, че се иска сила и кураж за да си...някакъв. Иначе просто си празен. И плитък...
  • Харесах!
Предложения
: ??:??