Aug 23, 2012, 9:56 AM

Малък

  Poetry » Other
905 0 8
  А знаеш ли, 
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен.
За това се иска сила. И кураж.
А ти си малък.
Толкова си малък.
Живееш в дупката,
направена от кал.
А там ти е уютно.
И е топъл,
прогнилият
и миризлив чувал...
Живей си...
Само не посягай
в крилата ми
със мънички ръце.
Небето ми е ужасяващо голямо.
И няма да ти понесе.

~Endless~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...