Aug 23, 2012, 9:56 AM

Малък 

  Poetry » Other
762 0 8
 
А знаеш ли, 
светът ти е до болка смешен.
Премерваш всяка крачка.
Всеки ход.
Дори не можеш и да бъдеш грешен.
За това се иска сила. И кураж.
А ти си малък.
Толкова си малък.
Живееш в дупката,
направена от кал.
А там ти е уютно.
И е топъл,
прогнилият
и миризлив чувал...
Живей си...
Само не посягай
в крилата ми
със мънички ръце.
Небето ми е ужасяващо голямо.
И няма да ти понесе.

~Endless~

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря на всички, които спряха при мен...!
  • Браво, Ани!Прекрасен стих!
  • Не винаги ръстът и куражът са в една пропорция,Ани....
    Може да те изненада,пази си крилата....
    Поздрав!
  • Хареса ми! Замислих се за безгрешните...
  • Прекрасен финал!
  • Еха!Поздравления!
  • Определено мисля, че се иска сила и кураж за да си...някакъв. Иначе просто си празен. И плитък...
  • Харесах!
Random works
: ??:??