12 янв. 2022 г., 20:46

Малък Сечко

1.3K 2 13

Аз съм Сечко -Февруари!

Малък съм,но все ме хвалят.

Всички палави дечица

мен и Зимата обичат!

 

Правя преспи и пързалки.

Нося ледени близалки.

И капчука съм научил

как да срича в студ и бури.

 

Подарявам ски и щеки,

кънки и шейнички леки.

По снега със смях се спускам.

Зачервявам здрави бузки!

 

Трупам пухкави снежинки

над зрънцата - да са живи,

да покълнат - щом на пролет,

Баба Марта ги затопли!

 

Само аз си имам дата,

между месеците - братя,

на която тука мина

Високосната година!

 

Всяка къща ме посреща

с обич,вино и надежда.

Малък Сечко - Февруари,

никой няма да забрави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

12 место

Комментарии

Комментарии

  • Сладко!
  • iren5 (Ирен), имам предвид българската класика. А приказките на Вилхелм и Якоб Грим по принцип не са предназначени (писани) за деца. С течение на времето, след многократни редакции, те са станали детски приказки. Съвременните психолози и етнолози обаче намират в тях доста неприятни и зловещи неща.

    Хубава вечер!
  • Благодаря Ви ,Ирен и Сенилга!
  • Голосую, пока не снесли, как это с конкурса о феврале .Надо было указать принимается только зарифмованный примитив для трёхлеток.
    https://otkrovenia.com/ru/poetry/allergiya
  • "С такой куклой я мог бы разъезжать по свету, так и заработаю себе на кусок хлеба и на стакан вина." Карло Коллоди, Приключения Пиноккио, 1881.

    ))) Вот это конкурс! В моём стихе.наверное слово гравюра "заземлило"цензуру и его снесли,как не для детей.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...