24 мар. 2013 г., 10:36

Малък земеделец

1.1K 0 1

Мими вече е на десет

и за рождения ден си пожела 

да ù купят няколко дръвчета,

които да засади сама.

 

Обу ботуши земеделски,

взе лопата, ръкавици, дъждобран.

Тук ще бъдат подредени,

посочи тя пръстта и избраната Земя.

 

След години завърна се при тях и що да види,

славей пее в клоните им с чудна красота,

а под сянката им децата построили 

градини от игри и веселба.

 

Ех, колко съм щастлива,

запя Мими с поглед в синьото небе,

тук е моята градина тъй любима,

тук вечно пее моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Огнянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...