24.03.2013 г., 10:36

Малък земеделец

1K 0 1

Мими вече е на десет

и за рождения ден си пожела 

да ù купят няколко дръвчета,

които да засади сама.

 

Обу ботуши земеделски,

взе лопата, ръкавици, дъждобран.

Тук ще бъдат подредени,

посочи тя пръстта и избраната Земя.

 

След години завърна се при тях и що да види,

славей пее в клоните им с чудна красота,

а под сянката им децата построили 

градини от игри и веселба.

 

Ех, колко съм щастлива,

запя Мими с поглед в синьото небе,

тук е моята градина тъй любима,

тук вечно пее моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Огнянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...