Мими вече е на десет

и за рождения ден си пожела 

да ù купят няколко дръвчета,

които да засади сама.

Обу ботуши земеделски,

взе лопата, ръкавици, дъждобран.

Тук ще бъдат подредени,

посочи тя пръстта и избраната Земя.

След години завърна се при тях и що да види,

славей пее в клоните им с чудна красота,

а под сянката им децата построили 

градини от игри и веселба.

Ех, колко съм щастлива,

запя Мими с поглед в синьото небе,

тук е моята градина тъй любима,

тук вечно пее моето сърце.