5 дек. 2025 г., 14:05

Мама

40 0 0

Липсваш ми

да ти кажа,

не защото не си до мен,

но няма да те лъжа,

липсваш ми, мамо

с началото и с края на всеки ден.

Липсва ми да решиш

и да сплиташ дългата ми коса,

къса е сега, видя ли?

И ми липсва да не ми тежи

към тебе всяка лъжа...

а ти да ми простиш успя ли?

Липсва аромата в стаята ми,

щом сутрин влезеш,

косите ти меките да галя.

Ще дойдеш ли пак

от училище да ме вземеш,

ще седнеш ли да ме приспиш

вечер в тъмната ми пуста стая?

Ще отнемеш ли от

душата всяка болка,

както правеше преди,

и ще ми попееш ли

песните народни?

Ще останем ли пак

до късно на по цигара сам сами

като дните стари -

на новите тъй сходни...

Ах мамо, липсваш ми

преди да съм си тръгнала дори

липсваш, мамо, просто да ти кажа,

ти не си милиардите звезди,

луна единствена си...

няма да те лъжа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Илиева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...