Мама

Липсваш ми

да ти кажа,

не защото не си до мен,

но няма да те лъжа,

липсваш ми, мамо

с началото и с края на всеки ден.

Липсва ми да решиш

и да сплиташ дългата ми коса,

къса е сега, видя ли?

И ми липсва да не ми тежи

към тебе всяка лъжа...

а ти да ми простиш успя ли?

Липсва аромата в стаята ми,

щом сутрин влезеш,

косите ти меките да галя.

Ще дойдеш ли пак

от училище да ме вземеш,

ще седнеш ли да ме приспиш

вечер в тъмната ми пуста стая?

Ще отнемеш ли от

душата всяка болка,

както правеше преди,

и ще ми попееш ли

песните народни?

Ще останем ли пак

до късно на по цигара сам сами

като дните стари -

на новите тъй сходни...

Ах мамо, липсваш ми

преди да съм си тръгнала дори

липсваш, мамо, просто да ти кажа,

ти не си милиардите звезди,

луна единствена си...

няма да те лъжа.