15 янв. 2023 г., 12:54

Мама бродира 

  Поэзия
202 4 6

МАМА БРОДИРА

 

... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,

и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,

с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –

мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек,

шепне, очила повдига – и пресмята бод след бод,

 

сякаш ми реди на книга своя мълчалив живот,

и гергефът се изпълва с обич, мир и тишина –

къща в залеза на хълма, две сърнета край сърна,

от игличката на мама руква сребърен поток.

Върху светлата панама тази нощ рисува Бог.

 

 

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Със своята нежна романтичност ме върна в детството.
  • Хубав стих!!!
  • и гергефът се изпълва с обич, мир и тишина –
    къща в залеза на хълма, две сърнета край сърна,
    от игличката на мама руква сребърен поток.
    Върху светлата панама тази нощ рисува Бог.

    Просто прекрасно!
  • Красиво ръкоделие е животът в ръцете на мама. Хареса ми много.
  • "шепне, очила повдига – и пресмята бод след бод,
    сякаш ми реди на книга своя мълчалив живот"
    Много ми хареса.
  • Твоите думички също бродират,
    не на панама, а в жадни души.
    И между живите букви извира
    святата обич! Валери, пиши!👍
Предложения
: ??:??