Jan 15, 2023, 12:54 PM

Мама бродира

  Poetry
457 5 6

МАМА БРОДИРА

 

... цяла нощ бродира мама кръстчета и колелца,

и от меката панама грейват вкъщи рой слънца,

с напръстниче и игличка, със гергеф от ХХ век –

мама – моя светла птичка, ме поглежда с поглед мек,

шепне, очила повдига – и пресмята бод след бод,

 

сякаш ми реди на книга своя мълчалив живот,

и гергефът се изпълва с обич, мир и тишина –

къща в залеза на хълма, две сърнета край сърна,

от игличката на мама руква сребърен поток.

Върху светлата панама тази нощ рисува Бог.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Със своята нежна романтичност ме върна в детството.
  • Хубав стих!!!
  • и гергефът се изпълва с обич, мир и тишина –
    къща в залеза на хълма, две сърнета край сърна,
    от игличката на мама руква сребърен поток.
    Върху светлата панама тази нощ рисува Бог.

    Просто прекрасно!
  • Красиво ръкоделие е животът в ръцете на мама. Хареса ми много.
  • "шепне, очила повдига – и пресмята бод след бод,
    сякаш ми реди на книга своя мълчалив живот"
    Много ми хареса.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....