pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16830
13 мар. 2018 г., 16:22

Мамината баница 

  Поэзия » Философская
532 7 14

 

 

Запретнала на спомена ръкава,

една картина в мене оживява –

как мама точи баница за мен.

 

Усмихват се ръцете и чевръсти,

кръгът расте под пъргавите пръсти,

от светлите ѝ чувства набрашнен.

 

Кората изтънява и прозира

и плънката да сложи мама спира,

навива я, в тавата я реди.

 

А щом съзре, че нейното момиче

от портата през дворчето притичва,

със пърхащо сърце ще проследи.

 

На прага нежно с две ръце засмени

ще ме прегърне, сякаш преродена,

окъпала в очите си слънца...

 

И чак сега, след толкова години,

когато тя в отвъдното замина

и точа аз на моите деца,

 

разбирам тази обич, дето брани

със аромат и вкусове подбрани

традициите в родния ни дом.

 

Но вече зная – баница на мама

не мога да си купя днес, че няма

в пекарната на никой гастроном.

 

13.03.2017

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??