Мамината баница
Запретнала на спомена ръкава,
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти,
от светлите ѝ чувства набрашнен.
Кората изтънява и прозира
и плънката да сложи мама спира,
навива я, в тавата я реди.
А щом съзре, че нейното момиче
от портата през дворчето притичва,
със пърхащо сърце ще проследи.
На прага нежно с две ръце засмени
ще ме прегърне, сякаш преродена,
окъпала в очите си слънца...
И чак сега, след толкова години,
когато тя в отвъдното замина
и точа аз на моите деца,
разбирам тази обич, дето брани
със аромат и вкусове подбрани
традициите в родния ни дом.
Но вече зная – баница на мама
не мога да си купя днес, че няма
в пекарната на никой гастроном.
13.03.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
