pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17036
13.03.2018 г., 16:22 ч.

Мамината баница 

  Поезия » Философска
584 7 14

 

 

Запретнала на спомена ръкава,

една картина в мене оживява –

как мама точи баница за мен.

 

Усмихват се ръцете и чевръсти,

кръгът расте под пъргавите пръсти,

от светлите ѝ чувства набрашнен.

 

Кората изтънява и прозира

и плънката да сложи мама спира,

навива я, в тавата я реди.

 

А щом съзре, че нейното момиче

от портата през дворчето притичва,

със пърхащо сърце ще проследи.

 

На прага нежно с две ръце засмени

ще ме прегърне, сякаш преродена,

окъпала в очите си слънца...

 

И чак сега, след толкова години,

когато тя в отвъдното замина

и точа аз на моите деца,

 

разбирам тази обич, дето брани

със аромат и вкусове подбрани

традициите в родния ни дом.

 

Но вече зная – баница на мама

не мога да си купя днес, че няма

в пекарната на никой гастроном.

 

13.03.2017

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??