МАМИНИЯТ РОЖДЕН ДЕН

Навън е топъл ден, чудесен.

Стоим до твоето легло.

В душите ни е тъжна есен...

Безкрай ли ще е туй тегло?!...

Весело слънчице залива

земята щедро с топлина.

Лежиш си кротка, мълчалива,

че празник твой е, не разбра.

Навън се китна Пролет пука -

през месец пролетен април,

а твоят сетен час веч' чука,

напускаш този свят тъй мил.

Как мъка в ден такъв се среща,

кога живот се заражда?!...

И наш'та обич тъй гореща

в тежка горест се преражда.

Ний искаме да бъдем с тебе,

но ти напускаш ни, уви...

Животът ни тъй подреден е,

за прошчица уста мълви.

Ще бъде тежко, аз го зная,

животът ти да свърши в ден,

"Сбогом" сетно кога накрая

кажеш в близък до ден рожден.

В този единствен за нас твой ден

стоим тъжни, мълчаливи.

Той спомен скъп ще остави в мен

и сестри ми обичливи.

Ако можеш нещо да вземеш,

обичта ни ще отнесеш.

Били сме с тебе в миг последен.

С теб сме в делник, празник и днес.