МАМИНИЯТ РОЖДЕН ДЕН
Навън е топъл ден, чудесен.
Стоим до твоето легло.
В душите ни е тъжна есен...
Безкрай ли ще е туй тегло?!...
Весело слънчице залива
земята щедро с топлина.
Лежиш си кротка, мълчалива,
че празник твой е, не разбра.
Навън се китна Пролет пука -
през месец пролетен април,
а твоят сетен час веч' чука,
напускаш този свят тъй мил.
Как мъка в ден такъв се среща,
кога живот се заражда?!...
И наш'та обич тъй гореща
в тежка горест се преражда.
Ний искаме да бъдем с тебе,
но ти напускаш ни, уви...
Животът ни тъй подреден е,
за прошчица уста мълви.
Ще бъде тежко, аз го зная,
животът ти да свърши в ден,
"Сбогом" сетно кога накрая
кажеш в близък до ден рожден.
В този единствен за нас твой ден
стоим тъжни, мълчаливи.
Той спомен скъп ще остави в мен
и сестри ми обичливи.
Ако можеш нещо да вземеш,
обичта ни ще отнесеш.
Били сме с тебе в миг последен.
С теб сме в делник, празник и днес.
© Анка Келешева Всички права запазени