2 окт. 2014 г., 18:40

Мамка ти!

1.2K 0 8

 

 

Откак съм словесен, мисъл една,
живее в съседство със мене.
от смях се превивам, бодряшки вървя,
а тя безразлично си дреме.

Тъй както котката с малко мишле,
си играе по стълбите стръмни,
коварната мисъл се гаври със мен,
и ми шепне:
- Няма безсмъртни!

- Напредвай, учи се, трупай пари,

справи се със всяка несгода,
кариера прави, но винаги знай,
и ти си със смъртна присъда.

- Зная! Млъкни! Махни се от мен!
- Остави ме поне за минута!
- Искам да вдъхна от светлия ден,
и да знаеш, ВЪОБЩЕ НЕ МИ ПУКА!!!





Куш 12.10.2014

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Куш Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Що бе, Вики, знаеш колко съм добричък, стига да не ми се мотаят изкукали баронмюнхаузеновци в полезрението. Само един мухльо може да иде да слага двойки. Дребосък. Мъжете не се унижават с такива мизерни постъпки. Оффф, той всъщност ме плашеше, че ще ме спука от гадни номера и спамене. Мен?!?!?! Голям смешник.
  • Разбойник
  • И на мен ми харесва, когато ме харесват, Таня. Умерено суетен съм. То пък кой ли не е, дори някои изкарват наяве цялата си гнусна природа, за да ги забележат. Имам предвид някакъв мухльо, нарекъл се Барон Мюнхаузен и клакьорите му.
  • Искам да вдъхна от светлия ден....
    Пука ли ни или не.... наш ден е!

    Много ми хареса!
  • Не е грешка, Елена, просто обичам да си давам аванс по две три седмици. По тоя начин няма как да умра през това време. Чат ли си. Така надхитрявам времето. В тъжното има смешно, в силата - слабост. Всеки носи в себе си страха от смъртта и инстинкта за самосъхранение, особено ако е минал половината. (:

    "Тоя живот има голям недостатък,
    колкото и години да продължава,
    пак ще е кратък"

    Добре, че зная Сръпски.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...