Откак съм словесен, мисъл една,
живее в съседство със мене.
от смях се превивам, бодряшки вървя,
а тя безразлично си дреме.
Тъй както котката с малко мишле,
си играе по стълбите стръмни,
коварната мисъл се гаври със мен,
и ми шепне:
- Няма безсмъртни!
- Напредвай, учи се, трупай пари,
справи се със всяка несгода,
кариера прави, но винаги знай,
и ти си със смъртна присъда.
- Зная! Млъкни! Махни се от мен!
- Остави ме поне за минута!
- Искам да вдъхна от светлия ден,
и да знаеш, ВЪОБЩЕ НЕ МИ ПУКА!!!
Куш 12.10.2014
© Куш All rights reserved.