kushel (Куш)
48 490
2.10.2014 г., 18:40 ч.

Мамка ти! 

  Поезия » Друга
903 0 8

 

 

Откак съм словесен, мисъл една,
живее в съседство със мене.
от смях се превивам, бодряшки вървя,
а тя безразлично си дреме.

Тъй както котката с малко мишле,
си играе по стълбите стръмни,
коварната мисъл се гаври със мен,
и ми шепне:
- Няма безсмъртни!

- Напредвай, учи се, трупай пари,
справи се със всяка несгода,
кариера прави, но винаги знай,
и ти си със смъртна присъда.

- Зная! Млъкни! Махни се от мен!
- Остави ме поне за минута!
- Искам да вдъхна от светлия ден,
и да знаеш, ВЪОБЩЕ НЕ МИ ПУКА!!!




Куш 12.10.2014

 

 

 

© Куш Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Що бе, Вики, знаеш колко съм добричък, стига да не ми се мотаят изкукали баронмюнхаузеновци в полезрението. Само един мухльо може да иде да слага двойки. Дребосък. Мъжете не се унижават с такива мизерни постъпки. Оффф, той всъщност ме плашеше, че ще ме спука от гадни номера и спамене. Мен?!?!?! Голям смешник.
  • Разбойник
  • И на мен ми харесва, когато ме харесват, Таня. Умерено суетен съм. То пък кой ли не е, дори някои изкарват наяве цялата си гнусна природа, за да ги забележат. Имам предвид някакъв мухльо, нарекъл се Барон Мюнхаузен и клакьорите му.
  • Искам да вдъхна от светлия ден....
    Пука ли ни или не.... наш ден е!

    Много ми хареса!
  • Не е грешка, Елена, просто обичам да си давам аванс по две три седмици. По тоя начин няма как да умра през това време. Чат ли си. Така надхитрявам времето. В тъжното има смешно, в силата - слабост. Всеки носи в себе си страха от смъртта и инстинкта за самосъхранение, особено ако е минал половината. (:

    "Тоя живот има голям недостатък,
    колкото и години да продължава,
    пак ще е кратък"

    Добре, че зная Сръпски.
  • Супер!
    И датата - 12.10.2014... не е грешка, а е част от стиха...
    Носиш и размисъл, и ведрина, и искрен смях в душата
    Ето, затова те чета с удоволствие!
  • http://youtu.be/EaHq7uLJI2U
  • Здравей, Вале! Радвам се да те видя. Темата е огромна. Цял живот ние живеем с вродения страх, че ще умрем. То е част от нашата същност и хората със слаби нерви просто се пропиват, ли започват да вярват в задгробния живот,а силните се примиряват и вместо да хленчат, започват да ценят и да се радват на всеки миг, спортуват и се стремят максимално дълго време да изпитват удоволствие от живота. И...спират пушенето. Абе темата наистина е огромна и отговори няма, а рецепти изобщо.
Предложения
: ??:??