МАМО
836
0
0
МАМО
Свеж полъх
на лимонова трева.
Неосъзнато
поглеждам през рамо.
Бърз шум
от развята пола.
Мамо?!
Отново се чувствам
малко дете
и искам
в тебе да се гушна,
за една минутка
само.
Обещавам ти
да съм послушна.
Да можеш
поне веднаж
да се върнеш
щом те повикам.
Задъхана от гняв
и гневна:
„Кой на детето ми
посегна?”
Какво че времето
е литнало напред.
Аз самата,
отдавна съм мама.
Живота ми без теб
не е живот.
Търсят те навред,
викам те мамо,
върни се.
Обичам те, мамо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Стаматова Все права защищены
