Мамо
(на мама Елена, отдавна в отвъдното)
Мамо,
искам да умра,
в бръшлян да съм превита.
Вода да пия чрез листата,
заситена от сока на Земята.
Мамо,
моля те
при тебе ме вземи,
по-близко до звездите,
да сияя с оная
мека светлина,
оставяйки пътека.
А не
безсънна да съм,
безкрила, пепелява...!
Все търсейки, ровейки,
чертаейки съдбата.
Не искам да съм само тяло,
мамо,
при тебе ме вземи.
Там, където
се ражда светлината!
2.07.2007 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены