Мамо
(на мама Елена, отдавна в отвъдното)
Мамо,
искам да умра,
в бръшлян да съм превита.
Вода да пия чрез листата,
заситена от сока на Земята.
Мамо,
моля те
при тебе ме вземи,
по-близко до звездите,
да сияя с оная
мека светлина,
оставяйки пътека.
А не
безсънна да съм,
безкрила, пепелява...!
Все търсейки, ровейки,
чертаейки съдбата.
Не искам да съм само тяло,
мамо,
при тебе ме вземи.
Там, където
се ражда светлината!
2.07.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
