(на мама Елена, отдавна в отвъдното)
Мамо,
искам да умра,
в бръшлян да съм превита.
Вода да пия чрез листата,
заситена от сока на Земята.
Мамо,
моля те
при тебе ме вземи,
по-близко до звездите,
да сияя с оная
мека светлина,
оставяйки пътека.
А не
безсънна да съм,
безкрила, пепелява...!
Все търсейки, ровейки,
чертаейки съдбата.
Не искам да съм само тяло,
мамо,
при тебе ме вземи.
Там, където
се ражда светлината!
2.07.2007 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
