Jul 9, 2008, 8:00 PM

Мамо 

  Poetry » Other
922 0 10

 

(на мама Елена, отдавна в отвъдното)

 

Мамо,

искам да умра,

в бръшлян да съм превита.

Вода да пия чрез листата,

заситена от сока на Земята.

Мамо,

моля те

при тебе ме вземи,

по-близко до звездите,

да сияя с оная

мека светлина,

оставяйки пътека.

А не

безсънна да съм,

безкрила, пепелява...!

Все търсейки, ровейки,

чертаейки съдбата.

Не искам да съм само тяло,

мамо,

при тебе ме вземи.

Там, където

се ражда светлината!

 

2.07.2007 г.

 

 

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??