(на мама Елена, отдавна в отвъдното)
Мамо,
искам да умра,
в бръшлян да съм превита.
Вода да пия чрез листата,
заситена от сока на Земята.
Мамо,
моля те
при тебе ме вземи,
по-близко до звездите,
да сияя с оная
мека светлина,
оставяйки пътека.
А не
безсънна да съм,
безкрила, пепелява...!
Все търсейки, ровейки,
чертаейки съдбата.
Не искам да съм само тяло,
мамо,
при тебе ме вземи.
Там, където
се ражда светлината!
2.07.2007 г.
© Женина Богданова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
