Mамо
Мамо
Отдавна, майчице, остави ме сама.
Не щя да мине мъката по теб.
Понякога, в покоя на съня -
докоснеш ме... и си отидеш.
Далеко съм от твоя дом последен.
Сякаш зазидана си в замък...
В сърцето ми твоят камък надгробен
ме гори с вощеничен пламък.
Знам, мамо, че си тук край мене.
Но са празни моите длани,
щом не могат, към теб устремени,
лицето ти да обхванат.
И пак те чакам - в някой сън
при мене кротко да приседнеш.
С твоята майчина любов
както някога да ме осениш...
За тебе, мамо, в този празничен час
цвете от сърцето си откъсвам аз...
Честит Празник, МАМО...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Илиева Все права защищены
