Mar 8, 2009, 4:52 PM

Mамо 

  Poetry » Other
1205 0 5

Мамо
Отдавна, майчице, остави ме сама.
Не щя да мине мъката по теб.
Понякога, в покоя на съня -
докоснеш ме... и си отидеш.
Далеко съм от твоя дом последен.
Сякаш зазидана си в замък...
В сърцето ми твоят камък надгробен
ме гори с вощеничен пламък.
Знам, мамо, че си тук край мене.
Но са празни моите длани,
щом не могат, към теб устремени,
лицето ти да обхванат.
И пак те чакам - в някой сън
при мене кротко да приседнеш.
С твоята майчина любов
както някога да ме осениш...

 

За тебе, мамо, в този празничен  час
цвете от сърцето си откъсвам аз...

 

Честит Празник, МАМО...

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??