Mar 8, 2009, 4:52 PM

Mамо

  Poetry » Other
1.5K 0 5

Мамо
Отдавна, майчице, остави ме сама.
Не щя да мине мъката по теб.
Понякога, в покоя на съня -
докоснеш ме... и си отидеш.
Далеко съм от твоя дом последен.
Сякаш зазидана си в замък...
В сърцето ми твоят камък надгробен
ме гори с вощеничен пламък.
Знам, мамо, че си тук край мене.
Но са празни моите длани,
щом не могат, към теб устремени,
лицето ти да обхванат.
И пак те чакам - в някой сън
при мене кротко да приседнеш.
С твоята майчина любов
както някога да ме осениш...

 

За тебе, мамо, в този празничен  час
цвете от сърцето си откъсвам аз...

 

Честит Празник, МАМО...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...