Мантия в дъжда

8 апр. 2022 г., 23:37

Поэзия

561 2 5

Мантия в дъжда

Развяла мантия в дъжда –

си тръгна по „Крайбрежна“,

Зад тъмните ми очила –

разля зеници нежност,

надигна в погледа вълна,

която те изпрати...

и в рифовете от стъкла –

разбита ще те чака.

С опашка твоят силует,

кат' въглен в блясък сгушен,

разсече черното небе

и с мълния го срути...

Безкраят сви се в раковина,

кънтящ от пустота,

погълнал ме наполовина –

с фаталност на жена.

Без перлата любов в сърцето –

душата ми е мида,

наивно милваща седефа,

с надежда да те видя.

Прибоят ми отне очите...

И песен от походка

залутана между скалите –

прошепна: - „морска котка...“

РосиДимова (Росица Димова)

2022-04-17T00:31:59+03:00

Интересно!
щураче (любимка)

2022-04-16T18:08:17+03:00

Красиво. Финалът ме усмихна
M1234567891 (Миночка Митева)

2022-04-10T16:26:35+03:00

Много хубав стих с красива образност, хареса ми!
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2022-04-09T21:42:54+03:00

Мъррррси, че се отби! Другия път донеси „Уйскис“
ИнаКалина

2022-04-09T03:52:02+03:00

"Прибоят ми отне очите..." и сега- къде е по-добрата половина