8.04.2022 г., 23:37 ч.

Мантия в дъжда 

  Поезия
553 2 5

Мантия в дъжда

 

Развяла мантия в дъжда –

си тръгна по „Крайбрежна“,

Зад тъмните ми очила –

разля зеници нежност,

надигна в погледа вълна,

която те изпрати...

и в рифовете от стъкла –

разбита ще те чака.

С опашка твоят силует,

кат' въглен в блясък сгушен,

разсече черното небе

и с мълния го срути...

 

Безкраят сви се в раковина,

кънтящ от пустота,

погълнал ме наполовина –

с фаталност на жена.

Без перлата любов в сърцето –

душата ми е мида,

наивно милваща седефа,

с надежда да те видя.

Прибоят ми отне очите...

И песен от походка

залутана между скалите –

прошепна: - „морска котка...“

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??