Мантия в дъжда
Развяла мантия в дъжда –
си тръгна по „Крайбрежна“,
Зад тъмните ми очила –
разля зеници нежност,
надигна в погледа вълна,
която те изпрати...
и в рифовете от стъкла –
разбита ще те чака.
С опашка твоят силует,
кат' въглен в блясък сгушен,
разсече черното небе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up