(на Татэ)
Помниш ли, помниш Стария град
как тихо прегърна Марица?!
Беше отдавна... Бях още млад...
и ти беше млада девица...
Помниш ли, помниш, онази тераса,
там, край брега на Марица?!
Звездите, безмълвни, ти бяха украса,
а ти бе превърната в птица...
Помниш ли, помниш моите устни
колко безбожно те пиха?!
Беше вълшебство... Бе много вкусно... ...