8 апр. 2009 г., 13:27

Марица от очите ни течеше...

921 0 19

(на Татэ)

 

Помниш ли, помниш Стария град

как тихо прегърна Марица?!

Беше отдавна... Бях още млад...

и ти беше млада девица...

 

Помниш ли, помниш, онази тераса,

там, край брега на Марица?!

Звездите, безмълвни, ти бяха украса,

а ти бе превърната в птица...

 

Помниш ли, помниш моите устни

колко безбожно те пиха?!

Беше вълшебство... Бе много вкусно...

Цяла Вселена делихме...

 

Помниш ли, помниш на мойте ръце

разходката дълга и страстна?!

Бе много лека... Беше перце...

Отвътре искреше Прекрасното...

 

Помниш ли, помниш на моето тяло

прегръдката безпощадна?!

Беше изпълнена... Беше и цяла...

Кратко извика... и падна...

 

Помниш ли, помниш как сутринта

всеки отнесе искрица?!

Дълго след тебе крещеше душа...

А от очите - Марица...

 

08.04.2009

Русе

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....