8.04.2009 г., 13:27

Марица от очите ни течеше...

917 0 19

(на Татэ)

 

Помниш ли, помниш Стария град

как тихо прегърна Марица?!

Беше отдавна... Бях още млад...

и ти беше млада девица...

 

Помниш ли, помниш, онази тераса,

там, край брега на Марица?!

Звездите, безмълвни, ти бяха украса,

а ти бе превърната в птица...

 

Помниш ли, помниш моите устни

колко безбожно те пиха?!

Беше вълшебство... Бе много вкусно...

Цяла Вселена делихме...

 

Помниш ли, помниш на мойте ръце

разходката дълга и страстна?!

Бе много лека... Беше перце...

Отвътре искреше Прекрасното...

 

Помниш ли, помниш на моето тяло

прегръдката безпощадна?!

Беше изпълнена... Беше и цяла...

Кратко извика... и падна...

 

Помниш ли, помниш как сутринта

всеки отнесе искрица?!

Дълго след тебе крещеше душа...

А от очите - Марица...

 

08.04.2009

Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...