(на Татэ)
Помниш ли, помниш Стария град
как тихо прегърна Марица?!
Беше отдавна... Бях още млад...
и ти беше млада девица...
Помниш ли, помниш, онази тераса,
там, край брега на Марица?!
Звездите, безмълвни, ти бяха украса,
а ти бе превърната в птица...
Помниш ли, помниш моите устни
колко безбожно те пиха?!
Беше вълшебство... Бе много вкусно...
Цяла Вселена делихме...
Помниш ли, помниш на мойте ръце
разходката дълга и страстна?!
Бе много лека... Беше перце...
Отвътре искреше Прекрасното...
Помниш ли, помниш на моето тяло
прегръдката безпощадна?!
Беше изпълнена... Беше и цяла...
Кратко извика... и падна...
Помниш ли, помниш как сутринта
всеки отнесе искрица?!
Дълго след тебе крещеше душа...
А от очите - Марица...
08.04.2009
Русе
© Красимир Дяков Всички права запазени