15 февр. 2009 г., 09:49

Марините ядове

2K 0 13

Марините ядове


Снощи, кога се прибирах
(бех си пийнал мало више)
видох комшийкята Мара,
как си солзи жално брише.

Па поспрех се и я питам:
-Оти цивриш ма Марийо?
-Оти дъртите кочеве,
Вуте вчера го пребио!

Ама он си е виновен...
Що дири пиян у кошара?
Вместо овци да издои,
на коча топките добара!

Па тогава се разлютил
църнио овен рогат...
потрошил бая ти Вуте -
днес он вече е сакат.

Сега лежи сирот дома,
саде стене, охка, пашка,
до клозето кога оди
се подпира на тояжка.

Те затуй си рева, Геле,
оти немам си късмет,
нема кой да ми помага
да вършим пустио измет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!Още се смея.
  • Те, това е! Весело, чудесно.
  • Горката Мара!!! Хубаво е на твоята страничка , Вальо!
  • Казвала съм ти и преди, че много е лесно да ядосаш някой или да го нараниш. Най-трудно е да усмихнеш или да разсмееш поне един човек на ден! Ти си ВЪЛШЕБНИК и успяваш да създадеш настроетие на много хора! Поклон пред таланта ти, поете!

    Усмивки от УсмивКата!

  • Е па оно си е така,има за какво да циври!Ама и он-оти не гледа дека бара!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...