6 апр. 2011 г., 16:29

Мария

890 0 0

Мария - слънце в очите ми

и звезда на моето сърце.

Спокойствие ми носиш

и ми даваш криле.

 

Мария - с блясък в очите,

ти носиш в себе си доброта.

И не диамантена корона имаш в косите,

а истински цветя.

 

Ти не си фея - човек си,

а правиш чудеса.

И невъзможното

за теб е възможно.

 

Мария - с душа на ангел,

ти умееш да прощаваш.

Истината е твоето оръжие -

вяра и надежда не спираш да раздаваш.

 

Вслушвам се в гласа ти, Мария -

бисер е всяка твоя дума, признавам.

Аз вярвам в теб, Мария,

и живота си за тебе давам.

 

Ранена от хорските думи -

намирам утеха на твоето рамо.

Сълзите ми вземаш с усмивка -

Мария - ти си моят ангел.

 

И моля се аз на колене -

където и да отидеш, с теб вземи ме.

Аз не мога, не мога без тебе -

от мисълта, че ще те изгубя - спаси ме.

 

Мария - изпълнена със смирение,

истински човек с ангелска душа.

Ти си моето спасение -

Мария, прекланям се пред твоята доброта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Бобойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...