Apr 6, 2011, 4:29 PM

Мария

  Poetry » Other
888 0 0

Мария - слънце в очите ми

и звезда на моето сърце.

Спокойствие ми носиш

и ми даваш криле.

 

Мария - с блясък в очите,

ти носиш в себе си доброта.

И не диамантена корона имаш в косите,

а истински цветя.

 

Ти не си фея - човек си,

а правиш чудеса.

И невъзможното

за теб е възможно.

 

Мария - с душа на ангел,

ти умееш да прощаваш.

Истината е твоето оръжие -

вяра и надежда не спираш да раздаваш.

 

Вслушвам се в гласа ти, Мария -

бисер е всяка твоя дума, признавам.

Аз вярвам в теб, Мария,

и живота си за тебе давам.

 

Ранена от хорските думи -

намирам утеха на твоето рамо.

Сълзите ми вземаш с усмивка -

Мария - ти си моят ангел.

 

И моля се аз на колене -

където и да отидеш, с теб вземи ме.

Аз не мога, не мога без тебе -

от мисълта, че ще те изгубя - спаси ме.

 

Мария - изпълнена със смирение,

истински човек с ангелска душа.

Ти си моето спасение -

Мария, прекланям се пред твоята доброта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Бобойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...