15 авг. 2023 г., 08:53

Мария съм

651 7 20

Мария съм – онази съм – най-първата,
сина си с много обич го люлях.
Разпятието, тръните и кървите,
платиха изначалния ви грях.

 

Мария съм – онази съм – избраната,
от всичките жени на този свят.
За всички майки, удряйте камбаните,
до небесата нека днес звънят.

 

Мария съм – онази съм – най-благата,
оплаках всяка смърт, война, сирак.
От сълзите ми майчини ли бягате?
От Божията воля няма как.

 

Мария съм – онази – най-красивата,
пожертвала напразно своя син.
И гледам ви отгоре как отивате,
по дяволите. Всички, до един.

---------------------------------------------------------

Честит имен ден на всички, които носят името Мария!

 

https://youtu.be/nPLV7lGbmT4

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • "От сълзите ми майчини ли бягате?
    От Божията воля няма как."

    Аплодисменти!
  • В стихотворението си ти пишеш от името на Божията Майка, което означава, че си влязла в Нейния образ! Или поне си се опитала да влезеш в образа й! Но Тя всъщност не отговаря на това, което си написала!
    Бъди здрава!
  • Дева Мария е само сурогат, избраница да износи сина божи. Бог е този, който го е пожертвал. А и тя няма защо да се гневи, защото ако напразно Христос е пожертван, светът отдавна да се е затрил. Да, има и зло, и смърт, и инциденти, и хора, които вървят срещу себе си и другите без да съзнават какво причиняват, други, на които не им пука, и колкото животът все повече поскъпва, човешкото в хората намалява.
    А Дева Мария е благословена, защото е приела с чест да износи сина божи, но и изборът е бил правилен и за съпруга й приел с нея съдбата й.
    Затова този празник е от най-светлите.
    И "всяка втора жена на света се нарича Мария"
  • На светлинни години съм от мисълта да влизам в образа на Божията майка! Ето, това би било богохулство! Мимето ме разбра. Спокойна вечер на всички!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...