Машинист
Когато тръгнах във школото,
окаян малък първолак
прилежно учех се, защото
мечтаех си да карам влак.
Аз исках машинист да стана
на мощен син локомотив,
по пътищата от стомана
със него да препускам див.
Ще имам свирка и фуражка
и сто вагона ще влека,
зад мен строени на опашка,
до край света ако рекá.
Стоманените колелета
ще тракат от зори до мрак,
по хълмове и по дерета
ще чуват моя супервлак.
Семафори - като войници
пред мене ще отдават чест,
села и прелези - стотици
ще гледат влака с интерес.
Ще ме очаква всяка гара
с препълнен от деца перóн,
които влака да закара
до тих, обичан бащин дом.
Когато всичките закарам
ще се прибирам уморен,
но утре влака пак ще карам,
щастлив и чакан всеки ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Банков Все права защищены
