4 янв. 2019 г., 19:11

Маска

1.6K 5 3

Понякога изпитва всеки нужда

да бъде по-различен, а не той.

Със трепет си поставя маска чужда –

на мъченик, тузар или герой.

 

Несигурно по улиците крачи

и стряска се насън, че е разкрит.

Предимствата на имиджа обаче

го карат да запази този мит.

 

Във хората отчаяно се вглежда,

света внезапно сякаш проумял –

надянал своя лъскава одежда,

участва всеки в маскения бал.

 

И маската се страства със лицето,

достоен израз на човешка суета.

А някъде дълбоко във сърцето,

прогонена, се свива Личността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвеке Шарено Все права защищены

Произведението е включено в:

Мръщолевения 🇧🇬

Мръщолевения
1.8K

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...