15 февр. 2024 г., 06:44

Маските

864 0 7

Слагаме маска

и лъчезарна окраска...

и нека някой да пляска...

Слагаме най различни гримаси...

различни за различните маси...

Слагаме си мечти и успехи...

както слагаме най-модерните дрехи...

изтъкани от добродетели... вежливи и скромни...

Маските стават все по-огромни...

Растат ли растат...

и за него нямаше място

и си отиде светът...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Rosita Nikolova Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла , Rosita!
  • Добре дошла и успех.
  • Това не е свободен стих. Римите не са случайни. Подредих го, така че да се виждат краестишни рими. Преди беше думи в насипно състояние. Успех!
  • Без да се обиждате, но за какъв успех става дума? Това стихотворение няма много общо с успеха и новите дрехи, те са маски и не мисля, че авторката се вълнува особено от успеха. 😊
  • щях да казвам, че за малко изтърва конкурса ..ама като гледам не си го изтървала

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...