RositaNikolova (Rosita Nikolova)
3 3

Feb 15, 2024, 6:44 AM

Маските

Poetry

855 0 7

Слагаме маска

и лъчезарна окраска...

и нека някой да пляска...

Слагаме най различни гримаси...

различни за различните маси...

Слагаме си мечти и успехи...

както слагаме най-модерните дрехи...

изтъкани от добродетели... вежливи и скромни...

Маските стават все по-огромни...

Растат ли растат...

и за него нямаше място

и си отиде светът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

di_t

Добре дошла , Rosita!

2024-04-25T15:56:39+03:00
織工夢の (Акеми Йошида)

Добре дошла и успех.

2024-02-15T14:32:47+02:00
maistora (Красимир Тенев)

Това не е свободен стих. Римите не са случайни. Подредих го, така че да се виждат краестишни рими. Преди беше думи в насипно състояние. Успех!

2024-02-15T14:16:47+02:00
Петър1 (Петър Димитров)

Без да се обиждате, но за какъв успех става дума? Това стихотворение няма много общо с успеха и новите дрехи, те са маски и не мисля, че авторката се вълнува особено от успеха. 😊

2024-02-15T13:46:25+02:00
КухПън (Кух Пън)

щях да казвам, че за малко изтърва конкурса ..ама като гледам не си го изтървала

2024-02-15T10:27:13+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0