Мастилен цвят
МАСТИЛЕН ЦВЯТ
Дървото е замислено и тъжно,
мастилен цвят през клоните протича.
Успя небето пак да го излъже,
че ще го топли и ще го обича.
И то разлисти бялата надежда
с ухание на цвят и пеперуди.
Във клоните започна да се вглежда
с душата си, от зимен сън събудена.
Но леден вихър пъпките прониза,
замръзнаха сърцата им зелени.
Облечено във черната си риза,
тъгува от любов несподелена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
