МАСТИЛЕН ЦВЯТ
Дървото е замислено и тъжно,
мастилен цвят през клоните протича.
Успя небето пак да го излъже,
че ще го топли и ще го обича.
И то разлисти бялата надежда
с ухание на цвят и пеперуди.
Във клоните започна да се вглежда
с душата си, от зимен сън събудена.
Но леден вихър пъпките прониза,
замръзнаха сърцата им зелени.
Облечено във черната си риза,
тъгува от любов несподелена.
© Мария Панайотова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
