4 abr 2013, 17:19

Мастилен цвят 

  Poesía » Del paisaje
972 0 14

 

 

 

          МАСТИЛЕН   ЦВЯТ

 

 

Дървото е замислено и тъжно,

мастилен цвят през клоните протича.

Успя небето пак да го излъже,

че ще го топли и ще го обича.

 

И то разлисти бялата надежда

с ухание на цвят и пеперуди.

Във клоните започна да се вглежда

с душата си, от зимен сън събудена.

 

Но леден вихър пъпките прониза,

замръзнаха сърцата им зелени.

Облечено във черната си риза,

тъгува от любов несподелена.

 

 

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??