Мастилена любов

genado (Winston Smith)
16 8

30 мар. 2011 г., 23:37

Поэзия » Любовная

670 0 2

Какво да кажа – беше просто пролет

и тя подаде ми стрък светлина.

Какво да правя – беше нужен само поглед,

за да подам сърцето си с разтреперана ръка.

И прииска ми се да напиша

красиви думи – мастилена лъжа,

опитвайки се безпомощно да опиша

онова, което едва ли ще разбера.

Защото тя – разцъфнала от радост,

засмя се на мойта простота:

- Действие – това трябва да е твойта младост,

а не да търсиш „съживител на слова”.

Но все пак ми подаде

и аз потънах в дива суета –

гонейки осиротяло знание.

Бял лист – това е моята душа.

Поне докато пиша, ще успея

да пусна за миг Самотата на свобода

и може би по-пълноценно ще живея с:

нейната химикалка – лист, мечта – тя!