Мастилена любов
Какво да кажа – беше просто пролет
и тя подаде ми стрък светлина.
Какво да правя – беше нужен само поглед,
за да подам сърцето си с разтреперана ръка.
И прииска ми се да напиша
красиви думи – мастилена лъжа,
опитвайки се безпомощно да опиша
онова, което едва ли ще разбера.
Защото тя – разцъфнала от радост,
засмя се на мойта простота:
- Действие – това трябва да е твойта младост,
а не да търсиш „съживител на слова”.
Но все пак ми подаде
и аз потънах в дива суета –
гонейки осиротяло знание.
Бял лист – това е моята душа.
Поне докато пиша, ще успея
да пусна за миг Самотата на свобода
и може би по-пълноценно ще живея с:
нейната химикалка – лист, мечта – тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Winston Smith Всички права запазени
