25 авг. 2012 г., 10:27

Мастилено

1.5K 0 12
  Мастилено ми е.
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е.
Потапям си перата, докрай да почернеят.
(и ще рисувам после с тях по зидове)
И ще напиша стих за птици, дето пеят.
И може би ще си измисля свят за връщане.
Но все се удрям в ъглите на думите.
Почти до кръв издрасках многоточието.
Мастилено ми е. И пиша върху себе си.
А денят ми се взривява в слепоочието.

~Endless~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...