Endlesss
95 112
25.08.2012 г., 10:27 ч.

Мастилено 

  Поезия » Друга
1248 0 12
 
Мастилено ми е.
И лястовичено... почти бездумно.
А между сламките на калната ми къща
вали пороен дъжд. И пак е утро.
Мастилено ми е.
Потапям си перата, докрай да почернеят.
(и ще рисувам после с тях по зидове)
И ще напиша стих за птици, дето пеят.
И може би ще си измисля свят за връщане.
Но все се удрям в ъглите на думите.
Почти до кръв издрасках многоточието.
Мастилено ми е. И пиша върху себе си.
А денят ми се взривява в слепоочието.


~Endless~

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??