30 нояб. 2008 г., 18:47

Мечта

959 0 3

Ако бях вода

и можех да те срещна,

до извора да слея с теб река.

Ако бях пчела

и можех да те сегна,

допряла устни в твоята снага.

Полята росни утрин

с усмивка бих огряла,

ако можех в твоите очи да усетя топлина.

И само твоите мечти,

които бих ти дала

в моето сърце би роза разцъфтяла.

В моята душа една сълза ще грейне

ще опитоми мига

ще го примами.

Като кошута ще те зърна във гора,

а ти далеч от мен избягал

нощем ще ме дириш в самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Велинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...